fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Общините ще усетят доста затруднения в ситуация на политическата непредсказуемост, протакането при формиране на правителство или насрочване на поредни избори… Разбира се, кметовете ще „удържим“ ситуацията. Новите и „новите-стари“ народни представители и най-вече лидерите им, трябва обаче да са наясно, че докато си разменят реплики и пресмятат възможности, местната власт продължава да е на първа линия на проблемите – здравни, социални, икономически, образователни.

Ето 5 важни теми, по които като кмет препоръчвам бързи действия на новия парламент и бъдещо правителство: 

  1. Общинските финанси.Кризата в резултат на COVID-19 задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените приходи от местни данъци и такси. Тя обаче „освети“ и то особено ярко необходимостта от реформа в посока фискална децентрализация. И ако до момента допълнителните трансфери от националния бюджет към общините бяха решение за местните власти в усилията им да се справят предизвикателствата – например в сферата на социалните услуги, то те не могат да бъдат устойчив модел.  През последните години както НСОРБ, така и множество независими експерти и наблюдатели, са предлагали конкретни стъпки за реална финансова децентрализация и повишение на собствените приходи на общините. Водещо безспорно е предложението за преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към местните власти, което би създало директна връзка между общинския бюджет и състоянието на местната икономика. Всяко допълнително работно място или ръст в заплатите в общината пряко води до повече приходи за общината.  Време е то да влезе в дневния ред на новия парламент  и правителство.
  2. Планът за възстановяване и устойчивост. До края на април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. По него страната ни трябва да получи над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години. Голяма част от средствата ще бъдат насочени към общините. ЕК има едно основно изискване – реформи! В публикувания проект на Плана липсват реформи, които да подкрепят категорично местното развитие, като например децентрализация и по-голяма финансова самостоятелност на общините. Важно е и компонентът „Местно развитие“, част от стълб 3 „Свързана България“ на Плана, да бъде изцяло насочен съм общините и към реално местно развитие – реалистични проекти в местна икономика в зависимост от спецификите по места, ефективни действия за модернизиране на цялостната ВиК инфраструктура (не само за отпадни води) като тук се финансират инвестиции с по-висока степен на проектна готовност и по-висок принос към екологичен проблем, финансиране на дългосрочна програма за алтернативно водоснабдяване на населените места.
  3. Здравен сектор. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Натискът върху общинското здравеопазване и общинските болници е огромен като в същото време ресурсът на общините е силно ограничен. То трябва да бъде поставено на фокус от новото правителство и да бъдат разработена система от мерки за обновяване и модернизиране на сградния фонд, укрепване на извънболничната помощ чрез създадени от общините медицински центрове и осигуряване на финансирането им чрез НЗОК, Обновяване и оборудване на здравни служби в отдалечени/труднодостъпни планински райони, Укрепване на системата за лечение на онкозаболявания (приоритет и на европейско ниво) – в цялата палитра от дейности по модернизиране и/или създаване на нови диспансери, осигуряване на апаратура и кадри. Важно е тук да се каже, че ЕС предлага възможности за финансиране на такава система от мерки и чрез Плана за възстановяване и чрез оперативните програми, и чрез програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ . Т.е. не говорим за извънредна тежест върху националния бюджет, а за ефективно и ефикасно програмиране и разпределение на национален и европейски публичен ресурс.
  4. Образование – кадри за местна икономика и инвестиции и STEM. Дистанционното образование повдигна много въпросителни и проблеми, но сегашната криза не трябва да ни пречи да гледаме напред. Необходими са бързи и ефективни реформи в посока „производство“ на кадри за местните икономики. Иначе няма как да задвижим проектите, за които говоря по-горе нито да отговорим на инвестиционни интереси. Община Елин Пелин е привилегирована, защото е близо до столицата и всеки ден към нас пътуват стотици „външни“ служители и работници. В национален план обаче не е така и ако искаме стабилност и ръст от местните икономики, новото управление спешно трябва да се заеме с реформа на средното и професионалното образование. Необходимо е да се изработи стратегическа карта „Образование – местна икономика“, която да очертае нуждите от работна ръка в перспективата на потенциалните икономически проекти. Искрено е надявам следващото правителство да продължи и амбициозната STEM-програма.
  5. Рискът „енергийна бедност“. Вървим към пълна либерализация на пазара на електроенергия за домакинствата, след 3 години тя трябва да е факт, а голяма част от тях ще бъдат в риск на енергийна бедност. Т.е. необходимо е от сега да се започне работа по  идентифициране на риска – обхват и дълбочина на енергийната бедност и да бъде създаден Национален план с конкретни мерки към домакинствата, които не могат да си позволят основни енергийни услуги, за да си гарантират минимален жизнен стандарт. 

Тези 5 точки нямат претенции за изчерпателност, те са ориентир в посоките, при които натискът върху общините е най-голям или ще расте в бъдеще. Както и да бъдат преформулирани – задължително е да започне бърз диалог между новия състав на централна власт и местна власт по целия спектър от проблеми на общините и общинските финанси. Общините ще са основният носител на значителна част от „антикризисните“ политики и мерки за възстановяване. Назрял е и моментът те да се позиционират като основен партньор и регулатор в процесите на планиране и ускоряване на местното икономическо развитие. Дано това да не бъде поредният мандат на протакане и колеблив напредък не само по темата “децентрализация”!