Можем го! Българите можем да сме сила в екип. Можем да стигнем до победата тихо и упорито, при тежки условия. Можем да сме в космополитни орбити, но не забравяме нишката на родолюбието.
Българските грациите завършиха с три златни медала на Световната купа по художествена гимнастика в София. Ансамбълът завоюва първото място във финалите на топка след чудесно изиграване на своето съчетание. Момичетата в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова получиха оценка от 39.800, която ги заведе на върха на почетната стълбичка.
Техен е и златния медал и във финала на три обръча и два чифта бухалки. Там отново бяха безапелационни и заслужиха титлата с оценка от 39.750 точки, от които 31.100 за трудност.
България спечели и титлата в многобоя при ансамблите с оценка от 40.200 точки за изключително сложната си композиция с три обръча и два чифта бухалки на фона на музика от “Спартак” от Арам Хачатурян. Тя е и нова за момичетата на Весела Димитрова, които я показаха за първи път на официално състезание.
Индивидуалните ни гимнастички спечелиха още 6 медала. Боряна Калейн извоюва злато на обръч, бухалки и лента, сребро в многобоя и бронз на топка. Катрин Тасева пък се нареди трета с бухалки.
Мнозина вече обясняват – пак прославихме България и българската школа пред света, както през 80-те години на миналия век… Вероятно е така.
За мен обаче е важно, че тези млади момичета прославиха българското можене вътре в България, че вдигат духа ни и самочувствието ни в нелеки времена. Системно недофинансиране на спорта, тежки условия на подготовка, пандемия, спрени състезания, празна зала – нищо не им попречи да покажат силата и синхрона си!
Други млади хора имат нужда от мотивация и вяра, че също ще могат да успеят – като гимнастичките. Въобще спортът и особено спортът в екип, възпитаването на спортсменство е инвестиция в стабилно общество. Длъжни сме да осигурим на децата си възможност да влязат свободно в света на спорта и да изберат пътя си – професионален или любителски. И това не е инвестиция само във физическото им здраве, а и в изграждането на общност, на ценности, на взаимодействие, което ще ги направи и стабилни личности.
Но да се върнем на гимнастичките ни. Мотивите на български народни песни в музиката на съчетанията и графиката на родните шевици в триката им показаха едно изключително уважение към българското, разбирането за отговорността той да бъде съхраняван и надграждан. Българският фолклор също получи пореден златен медал – показан интелигентно, космополитно, завладяващо!
