В едно друго време забраняваха да ходим с дънки и да сме със „западни“ прически. Беше крайно, отнасяхме порицания и наказания, но това не ни спираше да искаме да се обличаме по-различно и да слушаме по-различна музика. Сега времето е друго, но клишетата пак работят. Не се учудвайте, ако отнесете някое порицание, че сте облекли бяла риза с шевица под якето и казвате, че сте привърженик на всичко българско и родно.
Светът в първото време беше затворен, а в сегашното – отворен. Само че тук не става въпрос за света, а за стегнатите и затворени умове на някои “космополити”.
Наскоро това твърдение на българския журналист Александър Андреев от уважаваното „Дойче веле“ – “С всичките тези шевици и носии, които са толкова разпространени днес в България, какво точно показват младите? Крият се от тъжното си настояще в едно въобразено минало, което иначе е доста смрадливо и нехигиенично”, ме провокира да реагирам остро. После осъзнах, че това е поредното клише.
Ние, родолюбците, не сме такива, каквито ни вижда Андреев.
Не е ретро да си родолюбец, напротив – напредничаво е. Носи полза на цялото общество.
Дори има исторически доказателства за това. Иронията ми към залитналите космополити не е случайна.
Знаете ли, че българската община през Възраждането е била двигател на прогрес и просперитет за българите? Била е и в основата на процеси, на които се опира и движението ни за църковна независимост, и освободителните борби.
Спомняте ли си от учебниците и книгите, че по-първите и заможни българи са събирали средства, за да образоват в училищата и децата на по-бедните, че са изпращали в чужбина „учени момчета“ да донесат знание за търговия, индустрия, медицина и в родните земи? Българското патриархално общество никога не е било ориенталско – напротив. То е образовало и момичетата, за да станат учителки.
Родолюбието и чувството за общност ни е запазило във времена, когато вече е нямало еничарски данък, но пък гръцката патриаршия и турските власти са събирали по-надарени български деца, за да плащат образованието им и да произвеждат „свои“ хора сред тази непокорна общност. Не са успели именно защото са срещнали отпора на българската възрожденска община и нейните първенци. И това не е „въобразено“ минало, другите определения на Андреев няма да ги повторя.
Сигурно мнозина са чели онази история от четирилогията на Димитър Талев за това, как българските чорбаджии са измъкнали от ръцете на гръцките владици умното момче Лазар Глаушев и са го пратили да учи на техни разноски, за да не го погърчат в гръцката гимназия.
Ето всъщност това е корена на модерното родолюбие – то инвестира в бъдещето на нацията, в създаването и опазването на национално-отговорна прослойка от умни, можещи и образовани българи.
Ако модерното родолюбие беше подкрепено и от държавата, може би нямаше да се чудим защо младите лекари, за чието образование скъпо плаща българското общество, бягат и работят по целия свят и все по-рядко в родината си.
Всъщност на модерно родолюбие могат да ни научат именно те – българите в чужбина. В мнозинството си те са там, не защото са невероятни космополити, а защото са принудени.
А що се отнася до символите на българското родолюбие – фолклорът, шевиците и уважението към българските обичаи, ще успокоя малко противниците им с едно намигване.
Ето няколко факти:
Песента „Излел е Дельо Хайдутин“ даже не е космополитна, тя е космическа.
В далечна Япония /и не само там/ има много групи за български автентичен фолклор – и признайте си, всички ви хваща нещо за гърлото, когато видите азиатците да пеят без грешка „Дилмано, дилберо“.
А на най-модерните критици на шевиците ще припомня, че преди повече от три десетилетия в социалистическа България идва Пиер Карден и казва, че българската национална носия може да се конкурира с най-добрите образци на световната мода. В днешни времена дизайнерите Джон Галиано и Изабел Маран, както и модна къща „Valentino“, включват източноевропейски шевици, включително и български, в колекциите си Висша мода.
И тъй като по ризата посрещат, а по ума изпращат, ние – българите, очевидно ще бъдем посрещани добре в бели ризи с шевица.
Ако, обаче, продължим мъдростта на старите българи, чувството им за собствено достойнство и прозорливостта им за това, какво е важно за доброто на общността – сигурен съм, че и ще ни изпратят добре, с уважение.
Светът продължава да е отворен към българите и заради националните ни качества. И стегнатите и затворени мозъци на хейтърите са без всякакво значение.
