COVID-19 ни пусна по бързата писта на промяна в образованието

Пандемията COVID-19 ше се окаже най-полезното нещо, което се е случвало на образователната ни система в последните десетилетия, май..

Нямаше време да се пращат SOS сигнали към европейски институции, неправителствени експерти и мъдри глави. И по-добре! Пандемията избута нашата мудна и консервативна система на бързата писта и я принуди най-сетне да започне реформа без преди това да са изписани тонове стратегии на хартия. 

Да се връщаме ли назад – какво беше и какво стана? Няма смисъл. Просто трябва да ускорим промените. Защото познатите учебни програми са калъп, в който пъхаме децата си, а не инструмент, чрез който да развием потенциала и индивидуалността им.  А народът го е казал: учението не е лекарство да го изпиеш! 

Утрешният свят все по-малко ще предлага точна рецепта как да изглежда една професия и какви знания и умения ще изисква тя. Как изглежда успешният човек на бъдещето? Какво значи детето ми е да е реализирано? Какви са знанията и уменията, които можем да изградим в училище и в семейството, за да постигнем и отгледаме такива личности? Как да запазим баланса между технологии, социална идентичност и ценности?

Образователната система е признат „производител“ на просперитет – и личен, и обществен, и икономически.

Преди пандемията непрекъснато говорихме за необходимост от реформи, които да я направят адекватна на дигитализиращия се свят, на променящия се пазар на труда, на новите знания… Пандемията ни накара да спрем да говорим и започнем да действаме. 

Да, COVID-19 нанесе щети. Освен негативи, преминаването към дистанционно (от разстояние) обучение, обаче, донесе и възможности да подготвим ново поколение, което ще се справя много по-добре в дигиталния, кризисен и бързо променящ се свят.  

Спешното преминаване към дистанционна форма изключи възможността за централизирано налагане на общ модел. Министерството беше принудено да остави конкретните решения за избор на платформи и методи на преподаване на всяко училище. Случи се внезапна „децентрализация“, която позволи сравнително успешното адаптиране на отделните училища към новите предизвикателства. По мое наблюдение в повечето училища бе организиран нов вътрешен процес на наблюдение, оценка и преосмисляне на избраните методи за преподаване. С една дума – училищата показаха, че могат да са гъвкави, бързи и имат организационна култура. Учителите са отличниците на пандемията. Те направиха огромен скок в дигитални технологии, форми на дистанционно преподаване и разработването на обучителни ресурси. Създадоха си механизми за взаимна подкрепа.

Професионалните мрежи за обмен между преподаватели са от ключово значение за постигането на по-добри образователни резултати, там всеки може да се информира, мотивира, сравни.

Този процес, обаче, е далеч от своя истински потенциал, неговото развитие и стимулиране трябва да продължи. Създаването на национална ресурсна база, методическа подкрепа и мрежа за повишаване на квалификацията на учителите е от ключово значение за успеха на различните нови форми на образование. 

Обучението от разстояние няма свърши с тази пандемия. Нужно е преосмисляне на образователните програми с фокус върху гъвкавост по отношение на съдържанието и повече време за лична и обратна връзка с учениците. Когато работят дистанционно, учителите отделят все повече време да проверяват индивидуалните работи на всеки ученик и имат пряка възможност да следят индивидуалните възможности на всяко дете – неговите силни страни, начин на учене и постижения. Недвусмислена е необходимостта от създаване на програми за развитие на способностите на децата с фокус върху стилове на учене, организация, умения за самостоятелно учене, търсене на подкрепа и др. 

И още нещо много важно за мен ( въпреки невиждания изблик на народен фолклор по темата) e активното включване на мнозинството родителите в процеса на обучение. От дистанцирани и отсъстващи ние се оказахме в ситуация да контролираме, подпомагаме и подкрепяме децата си в това ново предизвикателство. Огромната роля на семейната среда и родителите в процеса на образование и израстване на децата, никога не е била по-видима за съвременното общество. Би било глупаво, ако не запазим това.