fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer
За всеки свой проблем, хората търсят кмета.

Както личния лекар. Колкото по-малко е населеното място, толкова повече лични отговорности и по-малко разполагаеми ресурси имат и двамата. Общините са натоварени с огромни отговорности, с които се справят „на ръба“. Особено в ситуация на кризи /пандемия, наводнения, сметища и всичко, за което си помислите/, някои направо го прекрачват. Общините са натоварени с отговорности и очаквания по традиция и никой, ама никой, не може да обясни на хората, че реално инструментите за решаване на техните най- тежки проблеми са в министерствата. Бог високо, цар- далеко! По-находчивите от нас, кметовете, компенсират със специфичните  „местните политики“. Ние в Елин Пелин сме сред отличниците. Но този добър мениджърски подход  се нуждае от  пари, законодателни възможности, свобода да се отчете местната специфика. Всъщност, май не става дума само за находчивост. Кметът трябва да има сериозен късмет с “богата” община, но колко са такива в България?

Моделът на управление, основан на голяма степен на централизация,  създава огромни неравенства между общините.

Има малко на брой общини, които са достатъчно богати, за да изпълняват добре функциите си и много общини, които са изцяло зависими от държавната субсидия и от целевите средства, които често кметът трябва да “ измоли”. Този архаичен модел създава огромни разлики и в развитието на цели региони в България. Което значи, че българските граждани не се ползват от равни възможности. Примерите са много и това отчасти отговаря на въпроса защо има масови „бягства“ от определени общини. Истината е, че системата се поддържа  винаги  удобно и целенасочено в интерес на централната власт, която бързо и лесно награждава своите фаворити и наказва „непослушните“ кметове. В ущърб на местните жители, финансовата централизация – през държавната субсидия, обществените поръчки, европейските фондове и т.н. се превърна в изкривен механизъм за влияние и послушание, а не в инструмент за решаване на местни проблеми. 

Избор

Така основният принцип на самоуправлението – формулиране на дневния ред, там където се пораждат проблемите и решаването им на съответното ниво, е провален в зародиш. 

Създадените шест региона на планиране допълнително илюстрират въпросните процеси. Те останаха преди всичко статистическа единица за измерване на развитие, а не елемент от създаването на регионални стратегии и кохезия. Липсата на инициатива, идваща отдолу-нагоре е нормална, когато се избират кметове и общински съветници на ниво община, но всички ресурси се разпределят от централната власт.

Кметовете са между чука и наковалнята: отчитат се на гражданите, но се  молят за ресурс от държавата. 
Европа на градовете и регионите е друга:
  • финансово децентрализирана;
  • отчитаща местните интереси и развиваща местен потенциал;
  • интегрираща ресурси и възможности;
  • равнопоставена за всички свои граждани, независимо къде живеят;
  • инвестираща в качество на живот за всеки човек, в неговия конкретен дом и в най-малкото село.

Да видим каква ще я свършим в новия програмен период. Ако изпуснем и този шанс, пистата ни не просто  ще е бавната, а може да е направо трагична. Зависи коя клечка ще изтеглим.