fbpx
Skip to content Skip to sidebar Skip to footer
За каквито и грандиозни инвестиции да говорим, голяма част от хората разчитат на социалната система.

Министерството на социалната политика се очертава като най-горещото място във всеки кабинет – и преди, и по време на пандемия, а след нея май пак ще бъде така… Целенасочено проследявам позициите на министър Деница Сачева по отношение на вътрешните процеси, които трябва да се извършат, за да отговорят на най- ясните проблеми. И при цялата ми прагматичност и критичност, няма как да не призная, че това е вероятно най-смислената политическа рамка, която съм чул до момента.

Ще ги припомня, защото заедно написани имат смисъл, който искам да коментирам.

Министър Сачева написа: „Трябва да проведем дебат за реформи в сферата на социалното подпомагане, за да направим подкрепата по-ефективна и целенасочена. Помощите трябва да се окрупнят и да се направи по-голяма информационна свързаност между отделните системи.“ „Не бива да правим бизнеса прекалено зависим от държавни помощи. Затова водим разговори със синдикалните и работодателските организации през втората половина на годината да направим мерките за запазване на заетост по-фокусирани към най-тежко пострадалите сектори“. „Бих искала да участвам в дебата за изцяло нов Кодекс на труда. Има много нови форми на работа, включително платформените икономики и дистанционната работа. Трябва да има регламенти за правата и задълженията на работодателите и работниците. Много силен акцент в бъдещите ни политики слагаме на младежката безработица. Искаме да направим карта на тези около 160 000 младежи, които нито учат, нито работят и да ги върнем на пазара на труда. Готвим промени в Закона за насърчаване на заетостта, с които да въведем система на валидиране на придобитите извън училище умения. Това ще даде шанс за по-бърза реализация.“

Какво се случва на практика?

Първо, според Отчет на Министерството на финансите за състоянието на бюджета през първия месец на годината, COVID-19 ускорява правителствените разходи през февруари спрямо януари. Разходите за социално-икономическите мерки, 50-те лева добавка към пенсиите през януари и февруари и ръстът на минималната пенсия от началото на годината са факторите, заради които разходите от бюджета през февруари са над 1,2 милиарда лева спрямо същия месец на 2020 година, когато кризата с Covid-19 все още не бе ударила страната ни. Тогава излишъкът надхвърляше 1,4 милиардa лева, докато сега се очаква преизпълнение от 137 милиона лева. То намалява спрямо януари тази година, когато излишъкът е 409 милиона лева.

Второ – България, Румъния, Ирландия и Малта са страните от ЕС с най-малки държавни разходи за социална защита – по-малко от 12%. Първенците на ЕС в това отношение са Финландия, Франция, Дания, Италия и Австрия, които са отделили повече от 20% от БВП за социална защита през 2019 г. Това показва доклад на Eurostat въз основа на наскоро публикувани данни за държавните разходи на страните. Разбира се, поради спецификата на формирането на докладите, данните не включват кризисната 2020 г.

Трето – според анализ на Института за пазарна икономика, предвид значително по-слабите резултати, които постига социалното подпомагане в България, би следвало да се анализират възможностите за увеличаване на разходите по тази линия. Така, например, двете най-ефективни програми по отношение на своя обхват и целенасоченост  „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход“ и „Целева социална защита за отопление“ са недофинансирани и не постигат желания ефект. Тук откривам една голяма скоба: целевите помощи за отопление са и във вид на дърва за огрев и е ясно въздействието на това решение върху горите. Абсолютно недопустимо, според мен.

Изводите – правителството насочва сериозен публичен ресурс в социално-икономически мерки.

България, обаче, все още е в ниската част на класациите в ЕС по социални разходи, освен това вероятно част от тях не носят максимална ефективност. Синдикати и работодатели, общини и пострадалите българи казват – трябва да получим още, и още. Наблюдатели и анализатори пък критикуват, че това „още“ е преливане от пусто в празно. От  Института за пазарна икономика дори се обявиха наскоро също за отрязване на социално-икономическите мерки за подкрепа на работници и работодатели в криза, защото били неефективни и ги приучавали на държавна хранилка.

В този многогласен хор от критици и очакващи, на първо място е важно да се запази здравия разум. Казвам го като кмет на малка и относително стабилна община, който отговаря ежедневно на отделни хора с конкретни проблеми и искания. Има една определена ресурсна рамка, от която няма как да се излезе и при най-добро желание. Големият въпрос е какво се прави вътре в рамката, за да се харчи с максимален ефект. Защото социалните разходи са инвестиция в сигурност за всеки отделен човек и в качеството на неговия живот. А това е изключително важно за мен като кмет.

Автор: Ивайло Симеонов

Снимка: © Булфото, архив.