Учител по време на дистанционно обучение: Вие двамата, защо се смеете? Я, дайте линк да се посмеем всички.
Започвам с виц, не защото темата е несериозна. Напротив. Открай време хуморът е лакмус – той улавя нагласи и настроения точно и навреме. Нещо като социология чрез вицовете. А появата на фолклор, свързан с дистанционното обучение, само потвърждава колко значима е темата за всеки от нас.
Спорът добро или лошо е дистанционното обучение е напълно излишен. Но както често се случва – колективният инстинкт и вкопчването в уюта на старото и познатото, е пречка да видим, че вече сме в друго време и на друго място. Нещо като зона на комфорт, която всички сме принудени да напуснем, някои по-безболезнено, други – с усилие. Но е ясно – дори когато децата се върнат в училище, нищо вече няма да е същото. Нашите по-добри продължения ни показаха, че се справят доста успешно в он-лайн реалността. Ако се опитаме да ги натикаме обратно и изцяло в офф-лайн среда, ще унищожим един крехък, но зареден с много потенциал и неизбежен процес. Технологиите и дигиталната реалност настъпват навсякъде и образованието не може да стои встрани. Ученето от всяка възможна отдалечена точка е възможно и реалистично, няма и пречки пред непрекъснатия обмен на знания.
Вирусът COVID-19 взриви нашите представи за образованието. Това правят кризите – те рушат светове, представи и комфортни зони. Без да се съобразява дали сме технически, психически и материално подготвени, тази криза принуди училищата, учителите, министерството, родителите и самите ученици да минат в изцяло нов режим на дистанционно обучение.
Ситуация, която със сигурност създаде огромни предизвикателства, както на системно, така и на лично ниво.
В момент на пълен локдаун дистанционната форма на обучение бе единственото възможно решение. И както винаги – след привикване към новата „нормалност“ започна голям обществен спор – дали тя е добра. Като преподавател, а и като кмет, обаче, съм наясно, че не това е темата. За мен кризата, през която преминаваме, освети като прожектор неработещото, остарялото, всички тъмни ъгли с нерешени проблеми. И както вече и малките деца разбраха китайския йероглиф, означаващ „криза“, се състои от два знака: единият означава „опасност“, а другият -„възможност“. Явно древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна — ако имаш смелост да я потърсиш.
Е, опасността е, че образователната ни система е сред най-консервативните в Европа. Десетки години минаха в разговори за реформи и полу-реформи. Загубени в делегирани бюджети, в изваждане на автори и произведения от учебната програма, в спорове относно външното оценяване, изпуснахме връзката между училището и невероятния напредък на технологиите. А той промени всичко – от самите ни деца, които вече са интуитивно технологични, до професиите, които ги очакват в бъдеще и за които образователната система трябва да ги подготви.
А възможността дойде от пандемията, която форсира много отлагани промени към добро. Никой не иска да отмени традиционното обучение в класната стая! Дистанционната форма, ако е добре организирана, може да даде много допълнителни възможности за гъвкаво учене, за обединение на ресурси и обмен на опит. Тя може да допълва редовната, да разшири аудиторията на един добър преподавател извън физическата класна стая и да позволи на повече ученици свободен достъп до качествено знание. То може да бъде отговор на проблема с образователното изключване на деца със специални физически потребности или други временни или трайни ограничения. И разбира се – да внесе успокоение и нормалност в кризи като настоящата или други предстоящи.
Затова е най-добре, вместо да се спори с родителите дали да отварят или не училищата, кога и как, е по- добре администрацията да подготви устойчив, базиран на реалностите, правилник за провеждане на дистанционно обучение, като включи в процеса и самите учители. Имаме вече достатъчно емпиричен опит, за да сложим основите. Този регламент трябва да има задължителни измерения: –
– Методология – методи, форми и средства за ефективно дистанционно обучение, връзка учител-ученик, насърчаване на самостоятелността на децата.
– Технологична обезпеченост – минимален технологичен пакет, с който да разполагат учители и ученици, в който задължителен елемент е видео-връзката – включената камера трябва да е задължителна, подходящи платформи с широки възможности за обмен и съхранение на информация между двете страни и проследяване на действията на всеки участник в процеса в реално време.
– Дисциплина – онлайн не означава безконтролно и свободно влизане и излизане от учебния процес. Създаването на система от правила, права и задължения със съответните реални санкции и последствия е задължителен елемент за ефективност на дистанционното образование.
Дистанционната форма на обучение няма как да бъде заместител на традиционното образование, няма и нужда. Тя обаче отваря перспективи: за интегриране на присъственото и на дистанционните форми и методи на обучение; за създаване на гъвкави образователни стратегии, в които акцентът е по-малко върху съдържанието и повече върху развитие на индивидуалните способности за учене, себепознание и самоорганизация; за децентрализация на образованието, което да позволи гъвкав и индивидуален подход към спецификите на различните училища, техните възможности и възможностите и потребности на учениците и местната общност. И не на последно място, колкото и да е дигитална и модерна, тя ще доведе до по-силна човешка интеграция на родителите и семейството в образователния процес, създавайки възможност за възпитание на ценности и усещане за принадлежност.
