Има добра новина – и УНСС се включва активно и директно за изход от кризата. Изследователска мрежа от доказани икономисти и финансисти ще предложи стратегия и конкретни политики и мерки, за да преодолеем бързо икономическата и социалната криза. В центъра й е Институтът по икономика и политики на УНСС, ръководен от бившия финансов министър и преподавател доцент Петър Чобанов. Там е и новосъздадената мрежа “Съвет по икономически и публични политики” на докторантите по финанси, Владимир Сиркаров и Кузман Илиев, както и икономистите Никола Филипов и Михаил Кръстев.
Какъв по-естествен център за подготовка и изпитване на модели на политики?
Връзката наука – управление днес е накъсана и непоследователна и от това губи страната ни.
Много университети имат изградени вече центрове за върхови постижения. Екипи от изследователи извършват огромна проучвателна и експериментална работа, включително в международни големи проекти. Непрекъснато се провеждат конференции, кръгли маси и обсъждания от експерти на най-високо световно ниво. И какво от това? Да сте чули анализ, прогноза или мнение на учени да е използван за управленско решение /извън случаите, когато се използва за оправдание какъвто е случаят с НОЩ/? Много голям ресурс / време, пари, хора/ може да спести ако вместо на принципа „проба-грешка“ се трупа емпиричен опит на гърба на хората, се използват модели, симулации, прогнози на база големи бази данни. Липсата на системна връзка между учените и управлението на държавата и регионите е основна причина за загубата на ефективност на обществен ресурс. Разточителството на пари и време да откриваме през опита топлата вода ни прави все по-бедни.
За това подкрепям изцяло активния подход и целите на колегите – да бъдат коректив на, често лишените от анализ за икономическите ефекти, законодателни актове. Надявам се най-сетне научната общност да успее да накара бизнеса и държавните институции да работят заедно с науката. Когато Мохамед не отива при планината, тя отива при него.