Днес е първото официално заседание, на което се събира съставът на 45-то Народно събрание. И докато новите парламентарно представени политически сили бяха заети да спорят и уточняват в коя сграда ще се проведе първото заседание, в управленски план текат сериозни процеси за държавата и общините.
В навечерието на новия мандат на новата законодателната власт, от отиващата си изпълнителна власт – правителството „Борисов 3“ направиха едно важно съобщение, което потъна в политическата интрига.
Вицепремиерът Томислав Дончев, през ефира на БНТ, обяви, че Планът за възстановяване и устойчивост ще бъде оставен на следващия кабинет и така потвърди официално предишни изказвания в тази посока. Негова воля била да прецени дали да го внесе в този вид, да прави ревизия в него, да го доработва или да прави нов план.
Неговата 3-та версия е готова на 97%. Планът бе връщан няколко пъти с коментари от страна на организациите на бизнеса и на общините заради липса на амбиция и реформи. В същото време държавите членки на ЕС имат срок да внесат Националните си планове за одобрение в Европейската комисия до 30 на април 2021 г. Целта е бързо и ефективно започване на реформи Очевидно България трудно ще спази срока!
Защо е важно да се действа?
България трябва да получи около 12 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост до 2026 г. Основната му цел е да помогне за икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Планът предвижда и редица мерки, които ще подпомогнат общините в ситуация на криза.
Какво значи забавянето?
Най-общо казано то ще отложи започването на сериозни проекти и получаването на нов ресурс, които биха дали глътка въздух на държавата и икономиката, но и биха поставили основите на сериозни реформи. Ако бъдат използвани ефективно и с тях се създаде подходяща инфраструктура, средствата по Плана ще отворят и вратата на нови, стратегически частни инвестиции.
Забавянето означава и ударно „усвояване“ във втората част на срока, което не винаги е качествено усвояване. Означава и поредно изоставане на фона на останалите страни-членки.
Какво може да бъде направено?
Перспективата ново правителство да пренапише целия План, едва ли е най-добрата. Перспективата той да бъде внесен от служебно правителство – също. Остава още един вариант – Планът да бъде внесен за разглеждане от новия състав на Парламента и така да получи политическа, а в един идеален случай – консенсусна политическа санкция. Още повече, че ЕК и президентът й Урсула фон дер Лайен вече няколко пъти препоръчаха активно участие на националните парламенти в изготвянето и валидирането на националните планове. Това не се случи у нас и българският План бе затворен в ръцете на правителството.
Планът – тест за промяна на модела?
Съдебната реформа е важна, изчистването на изборното законодателство – също, но на първо място стои нормализирането на икономическия живот и социалното спокойствие. За това искрено се надявам новите депутати и лидерите им да са на висотата на отговорността, която имат и сами да инициират бързото разглеждане и санкция на Плана от парламента. Вероятно това ще е и тест доколко той въобще има потенциал да работи.
Ако пък Планът отново бъде оставен единствено в правителствени ръце, ще стане очевидно, че никой няма желание да променя стария модел – който пише план, той контролира и харченето/разпределянето на парите. В случая – правителството пак ще държи планиране и разпределяне на огромен ресурс в ръцете си, а контролната функция на Парламента ще продължава да закърнява. И прозрачността, контрола и ефективността ще останат само думи на хартия в отчетите до Брюксел.